Da Human Tragedies are Always Small (August 2013) / Човешките трагедии винаги са малки (август 2013)

www.metalhall.net. Интервю с мениджъра и пиар на групата Da Small Tragoediaz “Frank”

НА СНИМКАТА: Прототипът на чудовищния Dr Frank – компютърно модифицирана изрезка от музикално списание от 90-те години на ХХ век.

Здравейте! Представете ни се. С кого имаме честта да говорим?

С мениджъра на групата Da Small Tragoediaz, този, който се занимава с поддръжката на цялата идейна конструкция. В машината частите нямат собствени имена, а само такива, свързани с функциите им.

Машина за...?

Сега е модерно разни творчески обединения да се наричат с имена като „арт фарбрика“, „машина за концепции“, „работилница за красота“ и прочее тъпотии. Нашето е много по-просто устройство – за реализиране на музикална мисъл. Нещо като колективна китара.

А тази ваша музикална мисъл не е ли доста разпокъсана през годините? Преминали сте през много стилове, не може човек да ви сложи етикет. Какъв тип банда сте точно?

И Пикасо е преминал през много стилове, после е започнал сам да ги създава, накрая изкуствоведите казали, че през целия си живот е следвал “стила Пикасо”, т. е. стилът му е бил да преминава през много стилове, да ги видоизменя и съчетава, но най-вече да ги разрушава. Дори съвременниците му да са смятали, че мисълта му е разпокъсана, сега излиза, че тяхната е била разпокъсана и не са схванали цялата работа.

Искам да ви върна през далечната 1992. Как се случиха Da Small Tragoediaz?

Основателят на групата е човек, който никога не е свирел кой знае колко добре на някакъв инструмент, нито е много на „ти“ с нотите, но има някаква дарба да композира на ум. Та просто през 1992 година той най-сетне успява да събере няколко ентусиасти, готови да разучат музика, която е измислил на ум и чиито партии им „показва“ с тананикане на глас. Малко след това се появява и един компютър, който се оказва най-доброто средство за мислено музициране. А когато правиш музиката на ум, тя няма определен стил, тъй като стилът се създава до голяма степен от тембрите на инструментите, темпата и звуците. По-късно всеки от музикантите насложи върху тая основа своя стил и тембъра на своя инструмент.

Имате ли строго определена йерархия в бандата?

Сигурно има такава, но никой от нас не е с нужната техническа квалификация, за да подреди отделните части на машината по важност. Да речем, че един дава генералната идея, а останалите я променят до такава степен, че от нея остава само чаена лъжичка духовна есенция.

Частите на машината взаимозаменяеми ли са, или, като се счупи нещо, се получава трагедия?

Това е парадоксът, че хем са заменяеми, хем, бидейки все пак доста смарт елементи, са уникални всяка сама по себе си. Когато заменим една от тези части, мелодията уж остава същата, но се променя подходът, респективно стилът и тембърът й. Май в това е заключена сърцевината на нашата концепция. Добър въпрос. Ето затова всяка наша песен има поне по няколко версии, всяка в коренно различен стил, а всъщност с еднакви ноти.

А защо „Малките трагедии“? Кой е кръстникът ви?

Този “есенциален” въпрос ми го задават на всяко интервю от 21 години насам и винаги досега съм успявал да го заобиколя тънко, без да обидя задаващия, но и без да му отговоря по същество. Смятам, че вече мога да си позволя директно да поискам следващия въпрос. Иначе кръстник на групата, без изобщо да подозира, е известният живописец Борис Колев.

След 21 години история обявихте, че вече сте немска банда. Какво ви провокира?

Поначало, изглежда, сме надраснали конвенциите и рамките на тукашната сцена. Доста по-радушно ни посрещат западняците. У нас сякаш стиловите определения за една група са по-важни, хората се дразнят, ако не разбират какво слушат, нестандартното се адмирира само по инерция. Все пак това не е достатъчна причина човек да се откаже от собствената си родина, нали? Та резонът е друг. Ние (повечето от нас, де) сме си българи и винаги ще си останем, при това с гордост. Но тъй като имаме твърди политически убеждения, а в момента родината ни се управлява по начин, с който твърдо не сме съгласни, решихме символично да „скъсаме“ с българската култура поне до следващите избори.

Това означава ли, че ако сте доволни от резултатите от следващите избори и правителството, което ще бъде създадено след тях, ще се обявите отново за българска банда?

Ще поживеем – ще видим. Хубавото в нашия „модус на експресия“ и в нашето “творческо поведение” е, че освен публиката, често изненадват и нас самите.

До момента имате пет албума. Кой от тях най-много ти допада като звучене и стил?

Албумите са четири и един “бест”, който се променя перманентно. В него постоянно влизат нови песни, ремикси, концертни версии, а старите отпадат. Иначе за албумите – точно затова ги правим толкова различни, че да няма база за сравнение между тях и да не каже някой след време: “Ето, вторият ни беше най-добър, най-хитов, най-“правилен“. Трябваше да продължим в този дух!”. Сега как да ги сравняваш. Първият е особен алтернативен и леко електронен арт рок. Вторият е без нито една китара – хипхоп, брейкбийт и текно. Третият е индъстриъл денс метъл, а четвъртият никой не успя да го вкара дори в най-широки стилови категории. Той е нещо, което се прави по света, но никога не беше правено у нас в такъв мащаб – електронни ремикси на известни диджеи по тракове на рок-метъл банда, първият цял такъв албум в България.

А това, че спомена, че на Запад ви посрещат по-радушно, означава ли, че предпочитате да забивате в чужбина, а не на родна сцена?

Немислимо е една комплекса идея да успееш да я изразиш по-добре пред чужди хора, на чужд език, нежели на родния си. Странно е и (но е факт) хора с друг език и с друго мислене да те схващат по-добре от тези, с които си израсъл. В този ред на мисли, едва ли е уместно да предпочитаме западната публика. От друга страна, може би за съжаление, западната публика ни преферира доста повече от нашата. Но на запис. Все още не сме излизали много-много на живо извън България.

С друг език?

Ами да. Започнахме с твърдото убеждение, че нещата трябва да се казват на български. Но тъй като Западът прояви интерес относно това за какво пеем, а родните меломани проявиха по-слаб такъв, постепенно преминахме на един измислен език – латинглиш. Това е нонсенс смесица от уличен рап сленг и някои по-софистицирани древни поетични форми. Хубавото на този език е, че никой не следи за граматическите ти грешки и произношението.

Тъй като основно ти пишеш текстовете за бандата, интересува ме какво те вдъхновява?

Сега вече мога да ти отговоря на въпроса за името на групата Da Small Tragoediaz. Ние пишем за прононсирано човешки неща, за “човещината” – а именно омразата, подлостта, войната, убиването на себеподобни (от идеологически или „духовни“ съображения), религията, маниите, фобиите, кошмарите – все неща, характерни само за хората, трагичната константа на битието ни. Това са човешките трагедии, а те винаги са малки, колкото и велики хора да са ги преживявали или причинявали. Политиката примерно е тотално безсмислена шибана малка трагедия, но тя ще доведе до унищожаването на света, което вече е голяма трагедия и не е от сферата на нашите компетенции.

Предстои ви пускането на нов албум. Какво можем да очакваме от него?

Нищо ново – т. е. всичко неочаквано, непредсказуемо, авангардно и нестандартно, за което не бихте могли даже и да се сетите. Бидейки в основата си електронна банда, решихме да направим напук – китарно ориентиран прог метъл албум, така че ще имате удоволствието за първи път в живота си да танцувате на прогресив метъл с хаус и текно елементи. И ви обещавам, че ще е и за последен, тъй като никога не повтаряме една игричка два пъти.

В албума се очаква да има пак както нови, така и от старите ви парчета… Можете ли да ни дадете малко повече инфо за траклиста?

Някои от нашите сюити продължават развитието си, тъй че ще има нови части на познати „поредици“ като Desolation (с бандата Други гласове) и Thermonuclear Sex Appeal, части от която има във всеки наш албум. Между другото, вече готвим лонгплей, съставен само от една песен – седемте части и двете инструментални вариации на Da Deuce Стартираме обаче и нови многоактни тракове. В някои от тях гостуват вокалисти от дет метъл сцената у нас, а в други – релативно прочути дъбстеп и хардкор диджеи… Имаме цигуларки, брас секция, много блус жици и диско ритми.

Ще ни дадеш ли някаква информация за обложката?

Почти винаги нашите обложки ги рисува художникът Теодор Манолов. Тъй като той е работил наскоро за една американска кинопродукция за живота и мъките на Иисус, която скоро ще излезе по екраните, човекът имаше идея да използваме за обложката рисувана сцена от плаката на филма с трите разпятия на хълма Голгота. Разпъването на Джизъс е „най-голямата“ малка трагедия на Западната цивилизация, нали? Все още чакаме разрешение от продуцентите. В случай че имат нещо против, а то може да е само от канонически религиозни съображения, тогава Манолов сигурно ще измисли нещо друго подходящо.
А и албумът се казва Tragoedia Mundi Anno Domini, та сюжетът с разпнатия Христос е просто “чук” под това заглавие!

До последно не искаш да излезеш от анонимност! Не си ли всъщност ти този Манолов? Имам чувството, че разговарям с човек, страдащ от раздвоение на личността, като говориш за себе си в трето лице.

А, защо, няма такова нещо, аз се казвам „Dr Frank“ (изписва се в кавички, защото ви лъжа) и, както казах, съм администраторът на фирмата. А това моето не е раздвоение, а си е направо психо-дигитално разтрийсетройство!
И с останалите е така. Имаме чувството, че някакъв киборг от бъдещето ръководи групата посредством психоатаки по интернет, пише го и на сайта ни, т. е. ние правим каквото той ни каже, без да го осъзнаваме, музиката е негова, но ние си мислим, че сами я измисляме. (Смях.)

Докъде сте стигнали със записите по тавата?

До степен да можем да прогнозираме издаването й за Рождество Христово, а ако не успеем – да можем да ви я обещаем за Възкресение Христово догодина.

Всичко зависи от „Dr Frank“?

Едва ли. Доктора е, така да се каже, творческият ингредиент в нашата работа, но дори и той зависи от реалността, от битовия ингредиент, въпреки че не си признава. Ако зависеше от него, да сме станали най-продуктивната и известна банда в света.

Въпросите ми се изчерпаха, благодаря ви много за отделеното време! Искате ли да споделите с нашите читатели нещо за финал?

Бихме искали да споделим с тях кога се очаква Денят на Апокалипсиса, тъй като по случайност знаем, но смятаме, че това ще доведе до масова истерия и колективна паника, така че ще си преглътнем информацията. Доскоро!

Back 2 ARTICLEZ / Обратно към ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ

OFFICIAL WEB SITE OF DA SMALL STRAGOEDIAZ
®©2012 This website is created by Maslev & Manolov and edited by Manolov.
Този сайт е направен по дизайн на Маслев и Манолов и под редакцията на Манолов.

canadian pharmacy Refill Services canada pharmacy [[\ order stromectol a large product list.